на 11 февруари 2008

Среден рейтинг    (0 vote)

„Зеленото бижу”, „Градината на Централна Америка”, „Швейцария на Централна Америка” – това са някои от най-популярните сравнения, използвани за Република Коста Рика. Наричат я така, заради богатата природа, стандарта на живот и липсата на собствена армия. През 1502 г. Христофор Колумб открива тази тясна ивица земя, съединяваща двете части на новия континент и разположена на два океана - Тихия и Атлантическия. В страната няма нито една точка, която да е отдалечена на повече от 120 км. от море. Колумб забелязва, че местните индианци носят много златни украшения, а испанските хронисти се хващат за това описание и наричат територията Коста Рика - което на испански означава Богат бряг.

Eдва около 25 хиляди индианци преживяват испанското завоевание. Местните хора, наричани тикос, са потомци на испанските имигранти - креолите. Тикос живеят на забавени обороти. Спазват неписаното правило да отлагат работата, докато е възможно и се задоволяват с наличното. Традиционният поздрав тук е "пура вида", което в превод означава "чист живот", което трябва да се разбира по-скоро като „истински живот”.

Опознаването на Коста Рика естествено започва от едномилионната столица Сан Хосе. Градът е основан през 1737 г . Разположен е в централната и най-плодородната част на страната, между вулканични вериги. На външен вид представлява смесица от различни стилове – от традиционна испанска архитектура до ултрасъвременни модернистични идеи.

За предстоящето ни пътешествието из страната на”чистия живот”обаче имаме достатъчно ориентири...

Коста Рика не е особено богата с архитектурни шедьоври и историческо наследство Истинското богатство на Богатия бряг се оказва не златото, както са се надявали испанските колонизатори, а природата. Малко страни в света могат да се похвалят с такова количество паркове и резервати и с толкова разнообразна флора и фауна.

Днешните костариканци не само пазят природата си, но и постоянно увеличават територията на природоохраняваните зони. Тук са разположени повече от 50 резервата и над 100 частни природозащитени зони. Общата им площ е около 30 процента от територията на страната! Международният парк Ла-Амистад е най-големият резерват в Централна Америка. От 120 те вулкана в Коста Рика 70 са активни и в някакъв момент могат да се събудят за живот, така че предпазливостта не е излишна.

Абсолютно задължително е да посетите поне един от националните паркове. Тук няма грешен избор. Най-привлекателна за повечето туристи е северозападната част на страната. Климатът е по-мек. Плажовете се простират на стотици километри и имат репутацията на най-чистите в Централна Америка. По крайбрежието е пълно с девствени островчета. Пеликаните са едни от най-многобройните им обитатели.

Най-честата екскурзия, която се предприема оттук, е до Исла Тортуга. Името на острова идва от формата му, която наподобява костенурка.

За около час и половина корабчета докарват туристите до Острова на костенурките. Пътуването е приятно и покрай красивите гледки, които предлага Тихоокеанското крайбрежие, времето не се усеща.

Стандартните екскурзии, които се предлагат, за да се запознаете с Коста Рика, са в рамките на десетина дни и ще ви струват около 2700 евро. Може да намерите и по-ниска цена, но това означава, че в нея са включени само основните места за посещение. Допълнителните атракции се заплащат по желание, като обикновено ценатана всяка екскурзия е около 30-40 евро. Ако решите да посетите Коста Рика неорганизирано, ще ви е нужно много повече време и едва ли ще ви излезе по-евтино.

Със своите палми, снежнобели плажове и чисти води островът е идеалното място за гмуркане и за разходки. Туристите могат да се наслаждават на почивката си едниствено на бреговата ивица. Районът отвън нея е обявен за резерват.

Островът е любимо място за туристи и местните се грижат Исла Тортуга да продължава да бъде все така екзотичен, романтичен и... чист – всяко туристическо корабче отнася всичко, което туристите са донесли със себе си. Включително и тоалетните.

Едно от най-предлаганите забавления за туристите е Канопи тур – спускане по въжена линия в джунглата. Това е възможност да придобиеш необичаен опит в екстремални условия. Подготовката за него, спускането по въжетата, катеренето по стълби на дърветата – всичко това е тръпка, която не бива да се изпуска. Може да изживеете емоциите на Тарзан - завързани на въжета, прелитайки на стотина метра височина сред дърветата и техните обитатели.

Освен това е достъпно за всяка възраст.

Имайте предвид, когато се качвате на въжената линия, че тръгнете ли веднъж, връщане назад няма. Спускането продължава около час и половина. По пътя има спиране на няколко дървени платформи, но не можете да се откажете от цялостното изживяване. Така че, помислете си добре дали ще тръгнете по следите на Маугли.

Тропическите джунгли на Коста Рика са толкова впечатляващи, че са избрани от Стивън Спилбърг за снимките на неговия филм „Джурасик парк”. Но дори и без динозаврите, природата тук привлича над 1 милион туристи годишно.

Пътят минава сред безкрайни плантации от кафе, захар, ориз, какао, тръстика, бананови и сандалови гори. Да бъдеш в Коста Рика и да не пиеш кафе, е все едно въобще да не си бил тук. Черната напитка е най-големият износ на Богатия бряг и се смята за едно от най-добрите в света. Тук расте и какаото, от което правят швейцарския шоколад.

Не само по този път, никъде в Коста Рика няма да видите казарми и военни поделения, защото това е единствената страна в Латинска Америка, която няма собствена армия.

Вулканът Поас притежава три кратера, два от които са отдавна спящи. В единия от тях е разположено красиво тюркоазено езеро.

Другият е покрит с ниска растителност, почти постоянно обвита с облаци.

В центъра на най-ниския и все още активен кратер изпуска пара горещо, кално езеро, променящо цвета си от бяло до синьо, поради серинте изпарения, които превърщат водата в разтвор от сярна киселина.

Вулканът Поас присъства и в Книгата на рекордите на Гинес – на височина 2704 м. от един от неговите кратери изригва гейзер, обявен за най-големият в света.

Наличието на изригващи гейзери е признак, че вулканът затихва. Едно от последните му големи изригвания е през 1910 година.

На юго-изток от столицата Сан Хосе е разположена провинция Картаго. Самият град Картаго до 1823 година е столица на Коста Рика.

Днес Картаго е най-големият религиозен център на Коста Рика, макар че от някогашното му величие не се е запазило почти нищо – историческият център на града е разрушен напълно от земетресения в края на ХІХ век. За славното минало на Картаго напомня катедралата на града и базиликата Нуестра-Сеньора-де-лос-Анхелес ("Светата майка на ангелите"). Всеки август тук се стичат хиляди поклонници, за да почетат покровителката на страната.

Защо градът носи името на древния финикийски град Картаген си остава загадка. Но той не е уникален. В страната има и други градове с имена от миналото на Европа – като градчето Гърция, например.

.На 31 км. северо-западно от Картаго се намира действащият вулкан Иразу. С височината си от 3432 м. той е най-високият вулкан в Коста Рика. При хубаво време оттук могат да се видят и двата океана - Тихия и Атлантическия.

Към самия кратер на вулкана е невъзможно да се отиде, заради силната пара, но има наблюдателни площадки. Казват, че въздухът в близост до кратера е много полезен, но не бива и да се прекалява с вдишването на изпаренията.

Около вулкана се простира едноименният Национален парк, в който хората са открили и други начини за забавления.

Обикновено в държави, в които има много вулкани, местната митология ги населява с богове и демони. Те са покровители на занаятите и на войната. Изригването на вулканвите се обяснява с пристъпите на лошо насторение на божествените им обитатели. В Коста Рика поради слабото индианско присъствие и като население, и като традиции, народните вярвания в това отношение не са особено богати.

Много учени смятат, че вулканите са активни, ако изригват в момента или показват признаци на земетръсна активност. Други твърдят, че вулканите са активни, ако са избухвали в историческо време. Животът на един вулкан обаче може да варира от няколко месеца до милиони години. Това прави до голяма степен безсмислена дефиницията "активен" спрямо дължината на човешкия живот и дори спрямо живота на цивилизациите.

Пътуването ни отвежда и към областта Аренал.

По пътя може да се отбиете в град Заркеро. Характерни за него са многобройните фигури на животни, растения и всякакви други форми, направени от храсти. Цялото градче прилича на една голяма причудлива градина, създадена от мозъка и ръцете на някой налудничав гений. Красиво е. И ти се приисква да живееш тук.По празници местните хора правят обичайните за католическите държави композиции от фигури на светци. Най-често ще видите цветната Дева Мария и архангела, който й съобщава благата вест за нейната важна мисия.

Не може да пропуснете и традиционните за страната шарени каручки – ще ги видите навсякъде по пътищата. Цветни, радостни, те са като емблема на живота в Коста Рика и приличат на хората, които ги правят – весели, спокойни и за разлика от повечето съседни народи – лишени от каквато и да било агресивност.Ако искате да имате интересен спомен от Коста Рика, може да се снимате с някой от местните с каручка. Ще ви струва един долар или 550 костарикански колона – местната парична единица. Ако предпочитате да имате истинска каручка, може да си купите от магазина за сувенири, където има и много други традиционни джунджурии. Повечето са с цени между 2 и 5 долара. Имайте предвид, че по пътищата магазините слагат по-високи цени. Същите сувенири ще ви струват по-евтино, ако ги купите в градовете.

До вулкана Аренал се стига за 4-5 часа път от Сан Хосе. Той е млад вулкан и с право се смята за най-активният. През 1968 година след 500 години покой Аренал изригва и причинява огромни разрушения и жертви. Жертвите биха могли да са по-малко, ако местните хора са реагирали навреме. Попитани защо не са взели предпазни мерки, те отговарят „Не знаехме, че е вулкан”. Което е малко странно, като се има предвид формата му. Какво друго би могъл да бъде?

Околностите на Аренал са известни и с още нещо любопитно. Езерото Аренал, което е разположено на 1700 метра над морското равнище, се смята за едно от най-добрите места в света за уиндсърф. Вятърът е достатъчно силен и постоянен, особено от април до декември.

Коста Рика е забележителна с много неща, но особено възхищение буди фактът, че на фона на бурния живот на този континент, познаващ стотици революции, диктатури и военни преврати, в страната има стабилна демокрация от почти 100 години – с изключение на периода на гражданската война от 1948 год. Политическите лидери на тази почти незабележима на картата държава са ставали 12 пъти лауреати на Нобеловата награда за мир.

Коста Рика граничи с Никарагуа и Панама. Като държава с много добро икономическо и политическо положение в сравнение с останалите държави от континента, Богатият бряг има проблеми с емигрантите. Броят на незаконно пребиваващите никарагуанци според последните анализи е над половин милион. Като някакво решение костариканците са започнали изграждането на "китайска стена" по северната си граница. Ала сами се шегуват, че докато приключат строежа, и последният никарагуанец ще се е преселил при тях.

Костариканците не се впечатляват много от политика. Дотолкова, че дори националният им химн е плод на случайност. Той е написан по искане на пристигналите там в края на XIX век чужди дипломати, за да могат да бъдат посрещнати с всички държавни почести.

А иначе в Градината на Централна Америка звучи непрекъснато музика. Местната музика е основно с испански корени с примеси на афрокарибско и индианско влияние. Най-разпространените инструменти са китарата, акордеонът, мандолината и марибмата.

Костариканците са весели, безгрижни и религиозни. Всяка неделя католическите църкви са препълнени. Дори в някои селища ежеседмично организират фестивали в чест на светията-закрилник.

На края на пътуването ни се връщаме в изходната точка – столицата Сан Хосе. И ето, попадаме в центъра на поредната фиеста. Характерно за костариканските празници е, че навсякъде всички хвърлят конфети. Те са навсякъде, покриват хората, влизат в устата, очите, но никой не се сърди. Улиците са така покрити с конфети, като че ли изненадващо е паднал сняг...

Веселието се поддържа от най-популярното алкохолно питие в страната - ромът. Може да пробвате и домашната напитка "гуаро", която се прави от захарна тръстика.

А когато си тръгвате от Коста Рика, проверете внимателно багажа си. От страната е забранено да се изнасят археологически ценности, редки животни и птици, дори техните кожи и пера. За да нямате проблеми, вземете със себе си само хубавите впечатления и доброто настроение. И спомена за страна, която е богата, макар и не със злато. И в която се живее един истински, чист живот.

.

Коментари (0)

Добавете коментар