на 08 януари 2010

Среден рейтинг    (0 vote)

“Пътуваме глобално, пием локално”

Снимки: Ивайло Шабански

Езикът на бирата струвал 30 лв. Ако не вярвате, вземете книгата на радиожурналиста Людмил Фотев. Заглавието й е “Езикът на бирата”, а цената – 30 лв. Кой ще си я купи в тази свирепа криза, ще кажете. Оказа се, че пред любознателността по въпросите на бирата, граници няма. Дори във времената на кучешка стагнация. Колкото и невероятно да звучи това, книгата вече е в топ 10 на най-продаваните в последно време у нас. Самият Людмил Фотев, който докато бe шеф в българската секция на RFI, нямал в кабинета си кафе машина, а автомат за кехлибарената напитка, е определян като най-авторитетния наш бирен журналист. Спокойно можем да го наречем професор в тази материя. И ще носи научното звание с много повече основания от мнозина други.Направо е смайващо колко много знае за кехлибарената течност, а и по колко интересен начин може да го поднесе. С часове разказва за различните видове бира в различните точки на света, за начините на ферментация, за бъчвите, в които отлежава, за влиянието й в историята и политиката, за манастирите, където я правят най-добре.

С белгийския посланик

От него научаваме, че има бирен туризъм. “Пътуваме глобално, пием локално” е девизът, който Людмил обича да повтаря. Дава пример, за да го онагледи - когато е в Созопол пие Бургаско пиво, когато е в Мексико - местно. Бирата си тежи на мястото, както се казва.Той се запознава в интернет с любители на вкусната напитка от цял свят. Бироманите си определят срещи по местата с най-качествена бира. И винаги са там навреме. След всяко пътуване Людмил описва преживяванията си, като набляга на бирените дегустации и впечатленията си от тях. Така събираните над десетилетие записки оформят гръбнака на книгата. Отиваме в дома му по обед, за да ни разкаже за неведомите пътища на напитката. Веднага ни поднася по халба от домашната си машина за точене на пенливата течност. Хрупаме за мезе малц и хмел. Разговорът започва съвсем по същество. Научаваме , че Людмил има цяла изба с всички марки, за които пише. Освен това е и страстен колекционер на капачки от цял свят.

Държи ги в специални каталози от кадифе. С не толкова ценните украсява оградата си. Колекционирането на капачки става негова страст през 60-те години на миналия век, когато е още дете. “Заведоха ни на екскурзия в Родопите. По горските пътеки се търкаляха капачки. Точно се бях научил да чета и започнах да сричам имената на бирите. Порази ме колко много неща могат да се съберат на една бирена капачка. Видях после и една с Мадарския конник. Беше поразително, че такъв голям паметник може да се събере на толкова малко място. След това видях върху капачка и крепостната стена на Велико Търново”, разказва той.

После му попада и първата цветна капачка. Тя е от италианската бира “Морети” и му изглежда просто фантастична. Людмил започва да се досеща, че съществуват държави, където всичко е по-красиво и шарено от нашата соцдействителност. Щом правят такива произведения на изкуството. И днес въпросната капачка заема почетно място в колекцията му. На нея възрастен мъж с мустаци и мека шапка така сладко си пие бира, че започваш да се облизваш. Разказва ни подробно историята на това изображение. Човекът от картинката бил просто един от посетителите в заведението на италианския пивовар Лео Морети. Когато го видял с каква наслада смуче от халбата си, стопанинът подскочил. Помолил да не мърда една-две минути. Върнал се с фотоапарат, наснимал колоритния мъжага и поставил образа му на капачките си. Попитал модела за хонорара, който иска да му се плати.

Che bevo mi basta, отговарял той. Ще рече – “каквото изпия ми стига”

С Георги Минчев

От този ден нататък не платил нито лира, когато утолявал жаждата си в заведенията на Лео Морети. В наше време известни италиански актьори се опитват да заприличат максимално на анонимния чичка от онази първа капачка, за да станат рекламни лица на бирата. В Унгария младият Людмил си харесал капачка с изображение на техния светец Матиаш, също цветна и прекрасна. Нищо вече не можело да го спре да започне да събира капачки. Носели му ги приятели, познати, които пиейки бира някъде по света, се сещали за голямата му страст После джаз фестовете в Европа, в Монреал го запалват и по самата бирата. В Гринуич през юли – също пил бира и слушал джаз. На поляните на Кралския морски колеж предлагали шестдесет вида pale ale – директно от буретата.
В манастира Achel отива заради най-новата трапистка бира, появила се след възстановяването на пивоварната й от 1850 г. Обикаля трапистките манастири в Белгия и Холандия, които се славят с най-добрата бира в света.

На един джаз фест се запознава с Майкъл Джексън

Не става въпрос обаче за световноизвестния поп певец, а за солиден англичанин със същото име, който е признат за най-добрия дегустатор, познавач и писател на бирата на планетата. За съжаление той също вече е покойник. В света на бираджиите този Майкъл Джексън е не по-малко популярен от онзи. Обичал да казва: "Ако някой предложи на дама малинова бира, значи е прелъстител. Ако мисли, че това е женско питие, значи е сексист."

“Първото нещо, което впечатлява в тези бири, е почти пълната липса на газировка. Това е само едно от качествата им, които учудват. Те отлежават в бъчви, които са били използвани за вино, порто, бордо и дори коняк. На тези бъчви и най-вече на съчетанието на костилките на вишната с дъба или кестена, от който са направени, се дължи отчасти и сухият финал с бадемови нотки и почти недоловимият танин. "Ангелите", както казват в брюкселската пивоварна Cantillon, вземат своя дял от изпаренията между дъгите на бъчвите. Затова и отделеният при ферментацията въглероден двуокис не остава при бутилирането. Повдигайки чашата Kriek към залязващото слънце, все едно гледате през тъмен рубин. Има вероятност след първата година цветът да се обърне към тъмна керемида, тъй като макар и запушена, бутилката все пак е дом на вторичната ферментация. Затова под гредите на избата Cantillon ни посреща надписът "времето уважава само това, което се прави с негово участие", твърди Людмил. Никой не би могъл да го каже по-добре.

Книгата му е енциклопедия

Книгата “Eзикът нa биpaтa" e същинска енциклопедия. Тя прави кpaтък пoглeд въpxу вpъзкитe нa биpaтa и всичко останало. Кoe e пъpвoтo: биpaтa или xлябът? Дaли Хpиcтoc нe e oбъpнaл вoдaтa в... биpa? Имa ли ocнoвaниe винapcкият юг дa бъдe пpoтивoпocтaвян нa биpeния ceвep? Teзи, кoитo paздeлят биpaтa нa cвeтлa и тъмнa, пoнякoгa глeдaт c нacмeшкa нa дpугитe, зa кoитo тя e нaливнa или бутилиpaнa, кoй имa пpaвo? Зaщo биpaтa нa Oктoбepфecт вcъщнocт e мapтeнcкa? Cилни ли ca чeшкитe дeceткa/двaнaйcткa и имaт ли гopнитe cтoйнocти зa cуxo вeщecтвo (eкcтpaкт) oтнoшeниe към aлкoxoлнoтo cъдъpжaниe? Bcъщнocт пpoцeнтитe aлкoxoл в Eвpoпa (аbv) oтгoвapят ли нa тeзи в CAЩ (аbw)? Кaквo тъpcи пeтoлъчкaтa в лoгoтo нa Heineken и кaквo cимвoлизиpa звeздaтa нa пивoвapитe? "Eзикът нa биpaтa" дaвa oтгoвop нa тeзи и нa oщe мнoгo въпpocи, кoитo идвaт cлeд някoя нoвa и пo-интepecнa биpa.

Светослав Пинтев , Монитор

Коментари (0)

Добавете коментар